Ароматно лято в градината

Зелените подправки са чудесно допълнение към всяка зеленчукова или цветна градина. Като цяло те не изискват много грижи и са лесни за отглеждане.

Повечето от тях са типични за средиземноморската кухня. Уханието им е невероятно и изостря желанието за кулинарни приключения.

Подправките се развиват най – успешно в добре отцеждаща се почва. Добре е също така, при засаждането да се постави по шепа пясък и вар на прах във всяка дупка. Ако почвата е прекалено глинеста, трябва да се добавя тор и листна маса, според сезона.

За да поддържате растенията буйни и сочни, трябва редовно да подрязвате или откъсвате по 4 – 5 см.  от връхчетата им. За да има растението повече листна маса, трябва да откъсвате цветовете, които е образувало.

Ако растенията са слаби и бледозелени, е добре да се подхранят еднократно с подходящ препарат. Не бива да се прекалява с торенето, защото така растенията ще развият голяма листна маса без аромат и вкус.

Растенията се подрязват напролет, преди да е започнал новият растеж, за по – компактна форма и за повече листа и цветове.

След първите застудявания през есента трябва да изкорените едногодишните подправки - копър, магданоз, кервел. Много градинари предпочитат многогодишните растения да останат в градината, скрити под одеялото на снега.

Повечето от зелените подправки могат да се отглеждат без проблем и в сандъчета.

Босилек (Ocimum Basilicum)
Той е тревисто едногодишно растение, което наричат кралска подправка . Ценен е е изключително много в Древна Гърция, Египет, Индия. В Мексико се е смятало, че ако носиш стръкче босилек в джоба си, това ще ти донесе пари, а любимият човек ще ти е вечно верен. Древните гърци и римляни смятали босилека за символ на злоба и лудост.

За босилека изберете слънчево място в градината. Отглежда се сравнително лесно. Той се нуждае от малко вода и се размножава лесно от семена. Цъфти с бели или лилаво – бели цветчета през лятото. Често бива нападан от плужеци и охлюви.

Когато започне да цъфти, босилекът губи аромата си. Ето защо трябва да бъде подрязан преди този момент, рано сутрин.

Като подправка се използват листата - в прясно или сушено състояние. В последния случай е годен за употреба около 2 години. Това е най – популярната подправка в италианската кухня, а класичеката паста е немислима без стръкче босилек в нея.

Ароматът на босилек отблъсва комарите и мухите. Има противовъзпалително действие.

Копър (Anethum graveolens)
Копърът е едногодишно растение от сем. Apiaceae. Родината му е Средиземноморието. Достига височина 18 - 24 см.
Копърът расте доста бързо. Сее се пролет и лято. Обикновено цъфти средата на лятото. Той се размножава от семена и расте най – добре на слънце, в богата, добре отцеждаща се почва. Полива се по малко, но често.

Копърът има много приложения. В специални диети се използва като заместител на солта. Семената се изполват в колбаси, а някои хора харесват вкуса на стеблата му. Копърът има ползотворно действие върху храносмилателната система. За тази цели се с него се приготвят чайове и тинктури.

Мента (Mentha Piperita)
Ментата е многогодишно тревисто растение от сем.Устноцветни, което достига височина 70 см. Цъфти с дребни бели или лилави цветчета през юли и август. Има силно развито коренище. Най - добре вирее в слънчеви места или на полу-сянка. Размножава се чрез разделяне на корените и стеблата.

Етеричните масла се съдържат в листата на растението (около 60% е етеричното масло ментол) и се извличат чрез дестилация.

Използва се в кулинарията при производството на сладка, конфитюри, шоколад, за подправяне на салати, ястия от агнешко месо и морски деликатеси.

Някои хора са алергични към аромата на ментата.

Салвия (Salvia officinalis)
Салвията е популярно в цяла Централна Европа многогодишно растение, полухраст със сребристо-зелени продълговати и покрити с мъх. От тях се разнася и ароматът на растението. Цъфти през юни и юли, с дребни, виолетови цветове.
Има атрактивна, компактна форма на растеж.
Растението има няколко разновидности.

Расте най – добре на слънчево място в добре отцеждаща се, песъклива почва. Трябва да бъде разположена на защитено от вятъра място. След като салвията прецъфти, тя трябва да се ореже до 1/3 от височината си, за да продължи да расте комппактно.

Размножава се чрез резници в началото на лятото.

Салвията се комбинира добре в лехи с гипсофила, лавандула, сантолинат, розите.

Пресните, замразени или сушени листа се използват като подправка в салати, супи, яхнии. Подходяща е за за свинско, телешко, агнешко месо и птици.  изсушената салвия има по - силен, леко кисел вкус.

Риган (Origanum vulgare)
Родината и на това растение е Средиземноморието. Стеблата му са жилави, подобни на корени, с малки листенца. Цветчетата са ситни, бели на цвят.

Най – силен е ароматът на растението, докато цъфти и тогава е най – добрият момент да бъде обран.

Развива се най – успешно на горещо и слънчево място в песъклива почва.  Семената се сеят в сандъчета в началото на пролетта и се изнасят, тогава когато пръстта в градината се е отпуснала, а температурите се задържат над 15 градуса.Захваща се лесно и от резници.

В кулинарията се използва в сосове и ястия от месо.

Розмарин (Rosmarinus officinalis)
Многогодишен храст от семейство от Lamiaceae с листенца като иглички на бор.

Почвата за растението трябва да е добре отцеждаща се, а мястото - слънчево. Растението е много чувствително на студ.

За поддържане на компактна форма растението трябва да се окастря често. Розмаринът цъфти с множество светлосини цветове в края на пролетта и много рядко през есента.

Използва се в изобилие в италианската кухня. Подходящ е за ястия от свинско и агнешко месо и картофи. Използва се при приготвянето на сосове и супи. Чаят, приготвен от изсушени листа на розмарин подобрява храносмилането.

Мащерка (Thymus vulgaris)
Родината на това многогодишно, бързо разспростиращо се растение с малки листенца и лилави цветчета са средиземноморските страни. Тя е широко разпространена в кухнята на Южна Европа, Западна Азия и Северна Африка.

В кухнята се използват листата, в прясно състояние или сушени. За тази цел цветчетата се махат, малко преди цъфтенето.

Мащерката има изключително деликатен вкус. Във френската кухня е особено ценена. Листата на прясната мащерка се използват като украса за салати.

Подходяща е за ястия от агнешко, говеждо, пиле, дивеч и риба. Използва се за подправяне на супи от боб и леща. От мащерката се приготвят и освежаващи чайове.