Начало

Градините по светат

Ще ви разкажем накратко за характерните особености и основните стилове на оформяне на градините в различни краища на света. Ако решите да приложите някой от тях в своята градина, убедете се, че той не е в разрез със заобикалящата ви околна среда или с особеностите на вашия дом.

Английски: Най-старите градини на територията на Англия датират от 1 век от новата ера и са плод на римските завоеватели. Такава е частично реконструираната градина на Fishbourne Roman Palace в Съсекс.

До Средновековието градинарството не е заемало важно място в живота на Англия. От този период са манастирите с техните билкови, зеленчукови и овощни градини. Често в предната част на двора им е разположена зелена площ, заобиколена с павирани пътеки и кладенец или фонтан в центъра.

Замъците обикновено притежават дворно място с цветни лехи, прорязвано от пътеки. Често срещани са зачимените участъци и наличието на висока могила, от която се открива изглед над крепостните стени. В края на Средновековието градината е представлявала заравнена ливада, оградена с ограда или жив плет, използвана за игра на кегли и тенис.

Следващия етап в развитието на градините започва след Реформацията, когато много от големите собственици на земя създават оградени паркове за развъждане на дивеч и отглеждане на добитък.

През периода на Тюдорите е силно италианското влияние, насочено към създаването на линейна и пропорционална хармония. За пръв път след напускането на римляните, като градински елементи отново стават модерни статуите и слънчевия часовник. Но най-характерни за този период са т. нар. "knot gardens" (knot - фльонга, възел), със сложните си фигури и орнаменти от жив плет, запълнени с цветя, храсти, билки или затревени.
По времето на Стюардите модела на градината е изцяло подчинен на френската мода за "formal gardens" (formal - официален, формален).

Blenheim Palace GardenПрез 18 век ренесансовата официалност и ред са заменени от по "природен" облик. Уилям Кент и неговия зет Ланселот Браун са основателите на "ландшафтните" (landscape) градини. Те заемат значителна площ и пресъздават елементи на естествената природна среда. Имат изявена асиметрия, създавана от неподреденото редуване на малки горички с обширни ливади, прорязвани от лъкатушещи потоци или скрити горски езера. Ланселот Браун получава прозвището "Способния Браун" (Capability Brown) поради честото му изказване пред клиенти, че имотите им притежават неизявени, скрити "способности". Негово дело са градините при Longleat, Petworth House, Kew Palace, Blenheim Palace, Ashburnham Place, Warwick Castle, а също и градините на някои провинциални къщи.

Warwick Castle GardenТези градини правят жилищните постройки част от заобикалящата среда - ливади, полета, обработваема земя. Липсват лехите, фигурите от жив плет, пътечките и оградите. Тревата стига до входната врата на къщата. Този стил се доразвива от Хъмфхри Рептон, който въвежда чакълестите пътеки и алеи отделните участъци с декоративноцафтящи, а също и романтичните структури - изкуствени пещери и ниши, имитации на руини (Betchworth House).


Следва Викторианския период в развитието на градините, но на тях ще посветим отделна статия, тъй като те са признати за отделен стил в световното културно наследство.

В края на 19 и през 20 век широка популярност придобиват провинциалните градини, проектирани от Гертруд Джекил (Gertrude Jekyll). Техният брой надхвърлял 400 (включително и 3 проекта за клиенти в САЩ), но малко от тях могат да бъдат видяни днес Marsh Court (Хемпшир), Hestercombe (Съмърсет).

Градините се характеризират с изобилие от цветя, пълзящи видове, разположени рърху декоративни решетки и стени. Трудът и творенията й остават незабравени, благодарение на книгите и стотиците статии, посветени на градинския дизайн, които тя публикува. В тях Гертруд Джекил развива двата основни стила на проектиране - естествения (на дивата градина) и формалния (на подредената, подчинена на правилните геометрични форми градина). Тя обяснява значението и ролята на структурата, пропорциите, цветовете, аромата и текстурата в градината, независимо от стила и размера й.

Растителното разнообразие, което Гертруд Джекил използва при създаването на градините си е значително, като подреждането му е подчинено на закономерностите във времето на цъфтеж на видовете, създаването на контрастни или плавно преливащи в цветово отношение участъци. В нейните градини се включват: горска анемона, метличина, иглика, здравец,  маточина, зановец, кокиче, нарцис, циклама, крем, зимзелен, златен дъжд, сладък бергамот, сребролистна бреза, тис, лавровишня, люляк, кучешки дрян, дюля, слива, ясен, орех, чинар, кестен, киселица, кърпи кожух, градински кукуряк, заешки уши, джел, ириси, Amelanchier, Bamboo simony, Fritillaria, Hemerocallis, Lenten Rose, Giant Hogweed, Goats Beard, Oxslip, Spirea и др.